Неполитнала любов
Неполитнала любов
Помоли ме небе... аз ще литна при тебе!
Триста грама сърце - как успя да ме спре?
Имах силни криле, но покоя превзе ги
и замръзнало в крясък е мойто лице.
Как настръхвам, когато душата ми искаш -
като празно до болка самотно гнездо.
Тя разпръсква писукащ пулса неистов,
на една неполитнала още любов.
Помоли ме, ти знаеш да молиш небе.
Рой молитви навярно си чуло.
Е, кажи ми сега ти едничка поне,
за да спрат тези ризи да жулят.
В раменете ми кървав живота тече
и растат върху плещите тръни.
А децата ми искат да виждат криле.
Измоли ги... преди да разсъмне.
Измоли ги небе, както само ти можеш.
Аз докато съм буден пожелах да летя!
Измоли, като птици, да блясват тревожно,
изковани от гръм - към ярка звезда.
И парче синева да пронижат в душата,
триста мига копнеж от ятата ти птичи...
Изтърпи, не моли, сам ще дойда оттатък.
Как боли... Аз не моля, когато обичам.
© Борис Борисов All rights reserved.
