Пожар, отвътре ме изгаря
и как боли, как опожарява.
Вест … жестока ме събаря
сън не идва, вече зазорява.
Въже … Дере реалността:
писък женски, детски плач.
Безумна среща със смъртта:
сам на себе си да си палач.
Сълзи - неспирен гъст порой.
Не, стига вече, пресуших се.
Защо, към въже посегна той?
От толкова "защо" задуших се. ...