Непознат на прага
Непознат на прага
"Срещнаха се и не се познаха"...
Човекът на прага звънеше тревожно.
Почукваше, даже несмело.
Не беше познат. Бе почти невъзможно
да бъде роднина от село.
Така безпощадно звънят куриери
и просяци искат стотинки.
Рекламни търговци със стоки на дребно
разчитат на мойте инстинкти.
Или пък скитник звънеше на входа.
За покрив. За хлебец насъщен.
И точно при мен ли намери да дойде -
съседите също са в къщи.
Възможен крадец бе човекът на прага.
Дошъл да обира дома ми.
Събраното с труд беше толкова малко -
не случих в годините мътни.
А може би някой убиец наемен
зловещо на прага ме чака.
Крещи мисълта ми: Защо точно мене?
И тихо зъбите ми тракат.
Звъненето в тиха война се превърна
от двете страни на вратата.
Очаквах го всеки момент да си тръгне,
а той - да натисна бравата.
Звънеше човекът на входа. Звънеше.
Накрая - резето прещраках.
На прага - бях аз. Срещу мене стоеше
и премигваше... непознатият.
© Александър Калчев All rights reserved.
