Непознати на пътя

Заснежени сенки във мълга

повиват ни по междуселски път.

Аз съм сам и ти – сама.

Бурите във нас зоват

за топлина, за малко жар,

и за безброй лъчи,

нужни, за да запламти пожар

във моите и твоите очи.

Долавяхме любовни станции,

приемахме ги със сърца.

Следвахме птичите миграции,

следвахме комети и слънца.

С ветрове чертаехме посоки,

и пътища пред нас откривахме.

Но зимните емоции жестоки

угасиха всичко. Стихнахме.

С погледи, набързо разменени,

като непознати се отминахме.