Непознати на пътя
Непознати на пътя
Заснежени сенки във мълга
повиват ни по междуселски път.
Аз съм сам и ти – сама.
Бурите във нас зоват
за топлина, за малко жар,
и за безброй лъчи,
нужни, за да запламти пожар
във моите и твоите очи.
Долавяхме любовни станции,
приемахме ги със сърца.
Следвахме птичите миграции,
следвахме комети и слънца.
С ветрове чертаехме посоки,
и пътища пред нас откривахме.
Но зимните емоции жестоки
угасиха всичко. Стихнахме.
С погледи, набързо разменени,
като непознати се отминахме.
© Християн All rights reserved.
