НЕПРЕДИЗВИКАН ГРЯХ
Бял гълъб в маранята долетя
и кацна на терасата до мене.
Погледна в овъргаляната ми душа
и тихичко във сянката ù легна.
Защо погледна, гълъбче, у мен,
а не в простора необятен?
За куп трохички ли помисли моето сърце,
та го изкълва? То беше рехав камък.
Проклета жега, птиченце невинно,
те накара да потърсиш хладина.
Сега и двамата безсмислено умираме –
от ледения камък ти, от кражбата ти аз.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
