Непредизвикан грях
НЕПРЕДИЗВИКАН ГРЯХ
Бял гълъб в маранята долетя
и кацна на терасата до мене.
Погледна в овъргаляната ми душа
и тихичко във сянката ù легна.
Защо погледна, гълъбче, у мен,
а не в простора необятен?
За куп трохички ли помисли моето сърце,
та го изкълва? То беше рехав камък.
Проклета жега, птиченце невинно,
те накара да потърсиш хладина.
Сега и двамата безсмислено умираме –
от ледения камък ти, от кражбата ти аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
