10.07.2011 г., 13:27 ч.

Непредизвикан грях 

  Поезия » Любовна
712 0 16

 

НЕПРЕДИЗВИКАН ГРЯХ

 

 

Бял гълъб в маранята долетя

и кацна на терасата до мене.

Погледна в овъргаляната ми душа

и тихичко във сянката ù легна.

 

Защо погледна, гълъбче, у мен,

а не в простора необятен?

За куп трохички ли помисли моето сърце,

та го изкълва? То беше рехав камък.

 

Проклета жега, птиченце невинно,

те накара да потърсиш хладина.

Сега и двамата безсмислено умираме –

от ледения камък ти, от кражбата ти аз.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??