Непременно
Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида,
че нямам ръст, дори да жъна лете ръж.
Дай, Боже да политна аз, а Ти ме дръж!
Ще почета, ще се поуча и ще видя,
молец ли сив съм – пеперуда в какавида?"
Но не – от злоба ръфа, къса и ръмжи,
благопристойно лустро, кисели лъжи.
Високо твърде е и гроздето зелено,
но щом на чужди рамене си се качил –
какво ти дреме как, кого си наранил?
Отгоре ще те видят, вярваш... Непременно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
