Непреодолимо разстояние
Аз съм тук. На последната пряка.
Във последния час за обичане.
Простосмъртна. Но не като всяка,
във която оглеждаш очите си.
Нямам име. Погребах го в петък.
Да не ти натежава от помнене.
После хвърлих по себе си кремък -
за да вземеш парченце от стомната.
И вселена си нямам. В наследство
ми остават пробитите грошове.
Но в душата си нося вълшебство.
И в добрите моменти. И в лошите.
Аз съм тук. Но дали ще ме стигнеш
или пак ще се спънеш във егото?
И на пръсти слепец да се вдигне -
все еднакво далече е светлото!
© Васка Мадарова All rights reserved.
