Аз сега осъзнах, че на прага на всички причини,
натежали от грях, ще заставим духа – да застине.
И така между нас ще оформяме горест и плесен,
в този шеметен валс, да развихрим живота нелесен.
И с лъчи светлина двама чакаме звездни причини,
да не търсим вина, запъхтяни през пътя да минем.
Моя кратка любов, твоя дълга, безцелна разходка
на сърдечния зов, който крачи с ленива походка.
Накъде ще вървим, колко пътища водят към Рая?
Любовта да взривим, да се метнем в потока безкраен.
Непривична съдба! Колко още ще мъкнем отрова
на живота зъбат, да разпръсне ненужното слово. ...