Непрочетена приказка
Ти кой си? Дявол или ангел до мене пътя ти показа.
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни
и с бездиханни устни пия, но жажда цяла ме изгаря.
И тези длани – като Сироко по снагата ми притихват,
преди да се събуди ураганът, който ще ме отведе до Рая.
Ти кой си? Къде е белият ти кон, къде е свитата от пажове.
Ти моят принц не си, защо тогава думите ти са като магия.
Виж, една копринена снежинка от нежност разтопи паважа...
Не ме поглеждай – сълзи щастливи под клепачите си крия.
Ти кой си? За миг с усмивката ми ме сдобри – невероятно.
И как със дъх в косите възкреси забравени от век пожари...
Когато изгорим и приказката свърши някак безвъзвратно,
вземи в ръка снежинка, а тя по-силно от сълзите ми ще пари.
© Даниела All rights reserved.
