danda (Даниела)
358 1120
26.01.2012 г., 19:54 ч.

Непрочетена приказка 

  Поезия » Друга
768 0 8

Ти кой си? Дявол или ангел до мене пътя ти показа.

Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.

Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,

но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.

 

Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни

и с бездиханни устни пия, но жажда цяла ме изгаря.

И тези длани – като Сироко по снагата ми притихват,

преди да се събуди ураганът, който ще ме отведе до Рая.

 

Ти кой си? Къде е белият ти кон, къде е свитата от пажове.

Ти моят принц не си, защо тогава думите ти са като магия.

Виж, една копринена снежинка от нежност разтопи паважа...

Не ме поглеждай – сълзи щастливи под клепачите си крия.

 

Ти кой си? За миг с усмивката ми ме сдобри – невероятно.

И как със дъх в косите възкреси забравени от век пожари...

Когато изгорим и приказката свърши някак безвъзвратно,

вземи в ръка снежинка, а тя по-силно от сълзите ми ще пари.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??