Непростимо
Докога да оцветявам къдрите си в портокал,
с надеждата най-после да ме забележиш
и докога в деня ми сляп и окуцял
да хербаризирам скришно своите копнежи?
Докога със тишината хърбава да се засищам
и да преглъщам сухо залъците ù нащърбени,
и колко дълго да поддържам бледото огнище
с пропуканата вяра в твоето завръщане?
Докога да се преструвам на априлска утрин -
усмихната и слънчева, но леко хладна
и как да съживя мечтите си порутени,
когато аз самата ги разстрелях безпощадно?
Докога ще те обичам - невъзможен,
спомените ми са вече черно-бяла снимка,
да те забравя се оказа твърде сложно,
да те очаквам вечно ще е непростимо!
© Даниела All rights reserved.
