danda (Даниела)
358 1120
Dec 8, 2010, 9:31 PM

Непростимо 

  Poetry » Love
776 0 7

Докога да оцветявам къдрите си в портокал,
с надеждата най-после да ме забележиш
и докога в деня ми сляп и окуцял
да хербаризирам скришно своите копнежи?

Докога със тишината хърбава да се засищам
и да преглъщам сухо залъците ù нащърбени,
и колко дълго да поддържам бледото огнище
с пропуканата вяра в твоето завръщане?

Докога да се преструвам на априлска утрин -
усмихната и слънчева, но леко хладна
и как да съживя мечтите си порутени,
когато аз самата ги разстрелях безпощадно?

Докога ще те обичам - невъзможен,
спомените ми са вече черно-бяла снимка,
да те забравя се оказа твърде сложно,
да те очаквам вечно ще е непростимо!

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??