Неравноделно
586
1
2
Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха.
Веселото ти сърце - плахо като на кошута.
Всеки ден се Богу моля да съм твоето ниво.
Не обичам с теб да споря, без да знам и аз защо.
С теб деня е светлина. Няма ли те - сякаш е последен.
Ти си рая. Огнена геена. Вечната Жена.
Аз без теб съм никому потребен.
© Иван Иванов All rights reserved.
