Jan 4, 2024, 8:10 PM

Неравноделно 

  Poetry
205 1 2

 

Сутрин рано ти ме будиш от  пожара на таблета си.

През деня се чудом чудя  с  колорита в тоалета ти.

Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.

Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.

Снагата - катедрала за молитва и разтуха.

Веселото ти сърце - плахо като на кошута.

Всеки ден се Богу моля да съм  твоето ниво.

Не обичам с теб да споря, без да знам и аз защо.

С теб деня е светлина. Няма ли те - сякаш е последен.

Ти си рая. Огнена геена. Вечната Жена.

Аз без теб съм никому потребен.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • And all the wars those eyes of yours have started, and all the gore blown open in the hearts ......
  • [VERSE] Back in time, in the 1980s When rock ‘n’ metal albums came out The bands blew everyone’s min...
  • I can't stop fall, betrayed from my mind. I'm trying hard with my all, not to be blind. I'm tired to...

More works »