Неразбран
Неразбран
Аз вярвам в добрия тон!
Тук всеки ражда се с душа.
Умът е като сив балкон -
без панорамна светлина.
Над хоризонта появява се дъгата.
Поет ли пак ще се роди?
Как ли ще ни огрее красотата
на стиховите му лъчи?
А мисълта подлага облак,
поставен като щит отпред.
Мислител ще е тоз потомък,
а не безоблачен поет.
Смисълът преследван ще издъхне -
изкуството не ще това.
То иска красотата да възкръсне,
докосната от мисълта.
В храм се влиза от душа -
умът ти вътре не е нужен.
А може би той ще роди мечта,
ако изскубеш плъзналия бурен.
Все пак, ако останеш неразбран
и някой ти повдигне рамо -
мъдрец е, не дошъл до там,
отдето ти си викал мисълта му.
Ако не раждаш красота,
умира смисловата плът,
увита в скучна пелена -
новородена, умна смърт.
© Борис Борисов All rights reserved.
