Jun 13, 2008, 6:42 AM

Неразбрано

  Poetry » Love
837 0 5

Не знам каква е тази власт,
с която при теб ме държиш
и как, дори без капка страст,
обичам те, дори като мълчиш.

 

Защо при всяка мисъл, че те няма,
умирам за пореден път?
Защо прощавам всяка измама,
щом докосна се до твойта плът?

 

Нима да те искам е честно,
когато мразиш ме ти?
Защо аз страдам, а на теб ти е лесно?
Защо те обичам, дори да боли?

 


24.04.2000г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...