Не знам каква е тази власт,
с която при теб ме държиш
и как, дори без капка страст,
обичам те, дори като мълчиш.
Защо при всяка мисъл, че те няма,
умирам за пореден път?
Защо прощавам всяка измама,
щом докосна се до твойта плът?
Нима да те искам е честно,
когато мразиш ме ти?
Защо аз страдам, а на теб ти е лесно?
Защо те обичам, дори да боли?
24.04.2000г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
