Sep 4, 2008, 3:40 PM

Нереално бягство

  Poetry
1.7K 0 26
 

 

Пътеките отдавна са ми къси

и прашните мостóве твърде тесни.

Нозете ми от бягства все са боси,

номадно разкървени и безпътни.                     

 

По дирите, пробити зад гърба ми,

съмненията спъват се безшумно...

И хукват хаотично през съня ми,

със писъци, изстреляни отвъдно...

             

Догонват ме до пясъчната гара,

застинала в отсъствие на влака...

Изцъклена, подобно дрипа стара,

разперена пред дулото на мрака.

 

Трошат се във стените ú от пламък,

разливащ се по стъклени обкови...

Прераждат се отново в къс от камък,

събличайки се в сенки многооки... 

 

Не си отиват... само презимуват,

сред мокрото на празните прегръдки.

Процеждат се минорно и будуват,

в безсмислие, за преходните стъпки.     

...

                         

Пътеките... отдавна са ми къси

и прашните мостóве твърде тесни.

В съмнения... и бягствата са боси,

без облик и без дух. Безплътни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...