Нереално бягство
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми,
съмненията спъват се безшумно...
И хукват хаотично през съня ми,
със писъци, изстреляни отвъдно...
Догонват ме до пясъчната гара,
застинала в отсъствие на влака...
Изцъклена, подобно дрипа стара,
разперена пред дулото на мрака.
Трошат се във стените ú от пламък,
разливащ се по стъклени обкови...
Прераждат се отново в къс от камък,
събличайки се в сенки многооки...
Не си отиват... само презимуват,
сред мокрото на празните прегръдки.
Процеждат се минорно и будуват,
в безсмислие, за преходните стъпки.
...
Пътеките... отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.В съмнения... и бягствата са боси,
без облик и без дух. Безплътни...
© Деси Инджева All rights reserved.
