Oct 16, 2011, 10:35 AM

Неродена любов 

  Poetry » Love
787 0 4

                           НЕРОДЕНА  ЛЮБОВ 

 

                    Една лъжа донесе край и  отчаяние.

                    Въпрос след въпроса  извика мълчание.

 

                    Ръцете ни   – прекършени крила на птица.

                    Очите бягат хаотично и търсят малък пристан.

 

                    Устните с мъка казват по нещо за сбогом.

                    И тръгваме в посоки различни  - почти на бегом.

 

                    На масата малка в кафенето дискретно,

                    между чашките празни и парчета салфетки,

 

                    оставихме въпроси и думи неизречени,

                    и любов едва зачената, завинаги отречена...

                     

© Гени All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мими!
    Боли, но болката е защитен механизъм, а понякога и обратна връзка към "АЗ"-а. Радвам се, че не остана безразлична!
  • Благодаря, че съпреживяхте, момичета!
  • Много тъжно!!!Сигурно не е била ЛЮБОВТА!!!Не съжалявай!
  • Тъжно!
Random works
: ??:??