НЕРОДЕНА ЛЮБОВ
Една лъжа донесе край и отчаяние.
Въпрос след въпроса извика мълчание.
Ръцете ни – прекършени крила на птица.
Очите бягат хаотично и търсят малък пристан.
Устните с мъка казват по нещо за сбогом.
И тръгваме в посоки различни - почти на бегом.
На масата малка в кафенето дискретно,
между чашките празни и парчета салфетки,
оставихме въпроси и думи неизречени,
и любов едва зачената, завинаги отречена...
© Гени All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
