Nov 22, 2008, 12:34 AM

Неродена мома

  Poetry » Love
1.1K 0 24

  

Надничаш страхливо в душата ми

и в екота на стиха ми се стапяш.

Прелистваш ме с пръсти, когато

не можеш във мен да потънеш.

Изпиваш ме с виртуални капчици,

на екс, до дъното на страстта си.

Събличаш ми тихите ропоти

и гола, по урагани ме любиш.

Обричам се...

Със жажда съм

бременна.

Наричам те...

Хляб да си ми

обреден.

Заклевам те...

Сън да не видят мечтите ти.

Огън да те гори в слепоочията.

Суша вместо кръв да тече във вените ти.

Пътищата ти да са без последни и първи гари...

С ластари да те не прегръщат...

Чакали да вият в душата ти.

Паяци да те тровят.

Да плюеш все речни камъни

и жаби да те целуват...

Дордето любовта на живота си

в неродена мома не превърнеш.

 

 

МУЗИКА>>>

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...ОБРИЧАМ СЕ...
    Тези думи на будуване обричат и твоите мечти.Дъното на страстта е плитко/и сигурно го знаеш.../Неродените моми,като хляб обреден хранят...
    И аз благодаря!
    Много!
    /пп цунк,цунк.../
  • "...Събличаш ми тихите ропоти..." - много ми допадна! Благодарност за написаното и за прекрасното гостуване снощи!
  • Еми, честит първи сняг и на теб. Бяло да е в душите ни!
    Поздрави и целувки за Здравчето и Доротея!
    Ани Монева - клетвено е, но не е клетва!
    Мариники - бяла магия си и те обичам! Ама ти си го знаеш.
    Наташа Басарова - приятелко, много щастие ти желая и те прегръщам силно!
    Благодаря ви, приятели!
  • Неповторима си,Веси!Аплодисменти!
  • ех...че хубаво...!
    като бяла магия...с обич, Веси...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...