Несбъднат стих, удавен във вишнев цвят ...
Несбъднат стих,
удавен във вишнев
цвят,
побира в дланта си
целия свят.
Докосва ме със
своята захарна
самота, която
прилича повече
на плуваща в ром
тишина.
Не може сам да
си признае, че
е уязвим като дете.
И че има пукнатина
в стъкленото си
сърце.
Песента, която пее,
е неговото възхищение,
носещо в себе си скрито
отмъщение.
С живота се опитва
да се надтанцува,
но не може за нея
да спре да тъгува.
Недовършен стих
спи в неговата
душа.
Неговата любов лежи
някъде далеч от него
сама.
Само аз гледам в тъжните
му очи и
си казвам наум
„Не вижда в стъклото теб,
по-добре замълчи.”
© Цвети Векова All rights reserved.
