Несбъдната мечта
Минавах аз през Варна, видях една жена,
позната ми се стори.
Вървеше тя по тротоара,
веднага спрях, бях с колело и тръгнах след нея.
В един момент се сетих коя беше
тази красива жена.
Вървяхме покрай рози,
откъснах една червена роза и викнах.
Вили, Вили, ти ли си това?
Тя се спря, обърна се и се усмихна,
хубава, истинска жена.
Подарих ù розата, цветето на любовта.
Погледна ме, поклати глава,
искаше нещо да ми каже, но си замълча.
Може би е за добро.
Понякога само с поглед се разбира,
как любовта грее в нашите сърца.
© Наско кирилов All rights reserved.
