Несбъднато
И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се…
Пак. С отигран реверанс.
Утопично…Копираш си щастие
Пълно с празност…
Галантно.
В анфас…
Зад клепачите, смачкваш душата си
до полуда, до писък, до мрак
до упойка, до гняв, до умиране…
Мачкаш, тъпчеш и тъпчеш и …пак
Изнасилваш стерилна усмивка
Не за някого, просто така…
От умора, от тягост, от битка
Сам със себе.
И себе със тях.
И понякога, само понякога,
Може вляво сълза да звучи
Като нота изгубена в космоса
на милиарди изпрани мечти…
Полетели в небето беззвездно
Но понесли във шепи копнеж
По още несбъднато бъдеще
По още неслучил стремеж
Да обичаш и бъдеш обичана
Да посвиеш при него крило
Ала, НЕГО е неударна сричка
Не понятие
И не е било…
© Екатерина Димитрова All rights reserved.
