diesto (Данаил Антонов)
979 525
Jun 4, 2020, 7:58 AM

Несбъднати желания 

  Poetry » Love, Phylosophy
790 3 3

Една жестока, страшна тишина,

в която самотата е дори самотна.

Тогава цялата ми свобода

прилича на килия с острови.

И щом те няма в тази обич,

защо са ми на мен ръце?

Нима съм искал от съдбата повече - 

сърцето ти до моето сърце.

Сега сме две несбъднати желания,

за нежен спомен от разлистените устни.

Прекъснат дъх след плътски обещания

и страст, убита точно преди вкусване.

И нека да е тихо. Като в гроб.

Ще те изплача по неволя и от мъка.

Това е най-болящата любов.

Душата щом ти маха на разлъка...

 

Стихопат.

Danny Diester

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??