diesto (Данаил Антонов)
976 523
4.06.2020 г., 7:58 ч.

Несбъднати желания 

  Поезия » Любовна, Философска
788 3 3

Една жестока, страшна тишина,

в която самотата е дори самотна.

Тогава цялата ми свобода

прилича на килия с острови.

И щом те няма в тази обич,

защо са ми на мен ръце?

Нима съм искал от съдбата повече - 

сърцето ти до моето сърце.

Сега сме две несбъднати желания,

за нежен спомен от разлистените устни.

Прекъснат дъх след плътски обещания

и страст, убита точно преди вкусване.

И нека да е тихо. Като в гроб.

Ще те изплача по неволя и от мъка.

Това е най-болящата любов.

Душата щом ти маха на разлъка...

 

Стихопат.

Danny Diester

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??