Несбъднати желания
Една жестока, страшна тишина,
в която самотата е дори самотна.
Тогава цялата ми свобода
прилича на килия с острови.
И щом те няма в тази обич,
защо са ми на мен ръце?
Нима съм искал от съдбата повече -
сърцето ти до моето сърце.
Сега сме две несбъднати желания,
за нежен спомен от разлистените устни.
Прекъснат дъх след плътски обещания
и страст, убита точно преди вкусване.
И нека да е тихо. Като в гроб.
Ще те изплача по неволя и от мъка.
Това е най-болящата любов.
Душата щом ти маха на разлъка...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
