Адриана.Василева
27 results
Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...
  162 
Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата. ...
  76 
Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...
  159 
А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...
  151 
Нещо много лошо се случва.
Много лошо... влюбвам се.
И не стигат минутите, сигналите, думите...
Не стигат часовете, материята, струните...
Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна... ...
  125 
А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...
  168 
А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...
  111 
Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...
  192 
Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...
  277 
Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...
  105 
Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...
  178 
Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...
  98 
На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
  304 
Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...
  218 
Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...
  239 
Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...
  162 
ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...
  402 
Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...
  238 
Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...
  243 
Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...
  546 
Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...
  553 
  321 
Назови ме с твоето име.
Претегли ме.
На везните на твоята обич
гравитацията бързо умира.
Притегли ме към себе си бавно и нежно. ...
  605 
Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...
  601 
Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...
  455  10 
  1035 
Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...
  884 
Random works
: ??:??