Адриана.Василева (Адриана Василева)

На Ремедиос красивата 🇧🇬

Присъни ми се синкава мъгла:
летях през нея и не спирах
без двигатели и без крила
след себе си оставях тънка диря.
Лъчиста беше дирята от моя полет ...

Адриана.Василева

Poetry

2023-03-29T13:46:53+03:00 659

Този гроб не е мой 🇧🇬

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...

Адриана.Василева

Poetry » Free verse

2022-11-22T21:02:46+02:00 891

Отлиташ, накърмен със лято 🇧🇬

Отлиташ, накърмен със лято, с целувки и ласки от мен
аз се боря неистово с вятъра и тежък е първият ден...
Първият ден, без да те има, е ден на мъка без лек
после дните бавно размиват се и някак свиквам без теб.
Само че всяка нощ те сънувам толкова близо до моите устни ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2022-11-09T13:40:33+02:00 685 2

Ти пое по своя път 🇧🇬

Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...

Адриана.Василева

Audio reads » Poetry reading

2022-06-23T09:49:08+03:00 3K 2

За изгубените каузи 🇧🇬

Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата. ...

Адриана.Василева

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2022-05-18T18:45:59+03:00 832 1

Несбъдване 🇧🇬

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2022-04-10T21:47:49+03:00 887

Апокалиптично 🇧🇬

А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2022-04-09T23:07:50+03:00 1K

Нещо много лошо се случва 🇧🇬

Нещо много лошо се случва.
Много лошо... влюбвам се.
И не стигат минутите, сигналите, думите...
Не стигат часовете, материята, струните...
Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна... ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2022-02-08T14:43:28+02:00 790

Хамлет и... Жулиета 🇧🇬

А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2022-02-08T14:42:40+02:00 907 1

А можеше да не ми подадеш запалката 🇧🇬

А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2022-02-08T14:40:26+02:00 767

Карта на страха 🇧🇬

Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2021-12-18T18:11:08+02:00 944 3

Когато си далеч от мен 🇧🇬

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

2021-12-18T18:06:24+02:00 973 1

Винаги ще има един последен път 🇧🇬

Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...

Адриана.Василева

Poetry » Love, Free verse

2021-12-18T18:04:22+02:00 829

Анамнеза (1-5) 🇧🇬

Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...

Адриана.Василева

Prose » Novellas and novels

2021-12-12T21:51:25+02:00 949

Корабокрушение на лятото 🇧🇬

Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...

Адриана.Василева

Poetry » Free verse

2021-11-27T11:18:50+02:00 781

На своя език розата наричам „роза“ 🇧🇬

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Адриана.Василева

Poetry » Free verse

2021-11-24T15:14:02+02:00 1.1K

Черно (част 1) 🇧🇬

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2021-11-21T22:07:22+02:00 917 2

Сън наяве 🇧🇬

Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2021-11-21T22:02:34+02:00 1K

Ти беше минало 🇧🇬

Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...

Адриана.Василева

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2021-11-21T21:58:51+02:00 934

Откровение 🇧🇬

ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...

Адриана.Василева

Poetry » Love, Philosophical

2021-11-18T13:54:21+02:00 1.1K 1

Тайната на вселената 🇧🇬

Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-11-14T17:42:34+02:00 1.2K 2

Границата 🇧🇬

Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...

Адриана.Василева

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2021-11-14T17:40:37+02:00 1.3K 1 3

Когато валяха игли 🇧🇬

Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2021-11-14T16:54:50+02:00 1.3K 8

Adición // Събиране 🇪🇸

Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...

Адриана.Василева

Audio reads » Poetry reading

2021-11-13T10:55:53+02:00 3.1K 2

Сънят на пчелата 🇧🇬

Адриана.Василева

Photography » Nature, Macro

2021-11-13T09:30:46+02:00 1.7K 1 5

Назови ме с твоето име 🇧🇬

Назови ме с твоето име.
Претегли ме.
На везните на твоята обич
гравитацията бързо умира.
Притегли ме към себе си бавно и нежно. ...

Адриана.Василева

Audio reads

2021-11-12T15:49:14+02:00 3K 4

Нежност 🇧🇬

Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...

Адриана.Василева

Audio reads » Poetry reading

2021-11-11T17:45:57+02:00 3.2K 2 4

Франсиска 🇧🇬

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2021-11-11T16:19:38+02:00 1.8K 2 10

There is no decent title for you

Адриана.Василева

Poetry » Love

2018-07-20T17:47:01+03:00 2.3K 1

За телефона с любов 🇧🇬

Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...

Адриана.Василева

Prose » Others

2018-07-13T10:59:13+03:00 2K 2 2