Нещо
Аз не живея,
аз съществувам
и не помня довчера коя съм била
и няма смях и почивка, дори чума,
която да разпали моите сетива
няма жега от огън,
дори слънчев лъч светлина
и последната капка възбуда,
отекнала сякаш преди дори да се родя.
Няма мъка, страдание, болка,
вече време нямам дори за това.
А защо ми е време,
ако не знам как да го оползотворя.
Не знам дори какво е то „време“,
часовникът неспособен е да каже това
и само сенките в очите разкриват,
че не знам вече дори какво е съня.
И утрин, и вечер са вече безлични
дори лицата покрай мен не познавам така,
както бих искала,
или дори себе си забравих,
но все пак отново все някога ще трябва пак да се родя.
© Ивана Кирилова All rights reserved.
