Нещо истинско...
Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва
в неслученото лято…
Тихо, приливно, високо –
летене в свято ято.
© Росица Танчева All rights reserved.
Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва
в неслученото лято…
Тихо, приливно, високо –
летене в свято ято.
© Росица Танчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...