Нещо истинско...
Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва
в неслученото лято…
Тихо, приливно, високо –
летене в свято ято.
© Росица Танчева All rights reserved.
Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва
в неслученото лято…
Тихо, приливно, високо –
летене в свято ято.
© Росица Танчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...