Mar 13, 2018, 4:19 PM  

Нещо като извинение

  Poetry » Other
1K 1 1

НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р.  Чакърова

 

През ситото на чувствата, тъй както всички други, 
премина и омразата наред със обичта. 
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги 
за вчерашната грубо  затворена врата. 
Ти липсваше и онзи път, когато духна вятър 
и някъде зад ъгъла флиртуваше с цветя...
В съня си аз намачквах неистово писмата,
а в кръчмата обилно поляха любовта.
Безплатен бе обядът им и те самоизяждаха 
последните остатъци надежда в собствен сос.
Последна нежност с болка умираше при раждане...
Душата ѝ си тръгна като неканен гост. 


 Лондон, 13/03/2018   12:16

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...