НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р.  Чакърова

През ситото на чувствата, тъй както всички други, 
премина и омразата наред със обичта. 
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги 
за вчерашната грубо  затворена врата. 
Ти липсваше и онзи път, когато духна вятър 
и някъде зад ъгъла флиртуваше с цветя...
В съня си аз намачквах неистово писмата,
а в кръчмата обилно поляха любовта.
Безплатен бе обядът им и те самоизяждаха 
последните остатъци надежда в собствен сос.
Последна нежност с болка умираше при раждане...
Душата ѝ си тръгна като неканен гост. 

 Лондон, 13/03/2018   12:16