Нещо като сутрин
Под табуретката
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял.
Ясно.
Не разбирам.
Пак има
паста за зъби
по огледалото.
И чадърът ти.
(Аз съм чадър.)
Забрави го
на масата.
© Мария Василева All rights reserved.
Sep 29, 2007, 3:08 PM
Comments
Comments
-
-
-
Ех, че хубаво! И като идея
и като изпълнение.С обич,
прекрасна Мария, за обич.
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
