Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки.
Изгасват страстите лумнали, горещи.
Тръгват си от нас хора, немеят улици.
Шепа пръст засища зеници ненаситни.
Обречена е всяка власт неопитомена.
Не от Бог са връчени жезъл и корона.
Рухват монументи, стихват триумфи.
Великите империи ликуват в архиви. ...