Нещо нетипично
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки.
Изгасват страстите лумнали, горещи.
Тръгват си от нас хора, немеят улици.
Шепа пръст засища зеници ненаситни.
Обречена е всяка власт неопитомена.
Не от Бог са връчени жезъл и корона.
Рухват монументи, стихват триумфи.
Великите империи ликуват в архиви.
Пощадяват вековете Истините някои.
Факлоносци оцеляват и под гилотини.
Таи се в дълбокото нещо неизменно.
Не го смразява студ, буря не ломи го.
Шепти Незабрава на душата в тихото.
Вярата и мъдростта бдят в дълбокото.
Всяка любов човешка е ярка звездица,
по лунна пътека звездопадно мигаща.
Остава нещо нетипично в нас и все сияе.
Утеха в тревогата, милувка сред покоя е.
Със Слово Свято да Го приземим се мъчим,
но само в душите си да Го докоснем можем.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
