Нещо повече
Потъвах - в твоите мечти, по малко.
Навън е хладно, но усещам как горя.
Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли
да ти го подаря? - букета де, със който ме посрещна…
Денят студен е, но бавно се изнизва.
Смрачава се, припламват светлините на града…
очаквахме ги.
Прикрихме се зад тях,
навън е приказно, на свечеряване.
Вървим. По тротоарите почти е пусто,
а в душата ми?!
Залутала съм се - във мисли?!
Не. Усещам как ми се изплъзва мисълта.
В този миг, сега, когато съм до теб - да мисля ли?
Не искам!
В мене се надига онзи огън
и ме обзема цялата…
Нали съм с теб?! Не мога повече от туй да искам!
Щастлива ли?! И още как!
Неточен израз! Няма в речника такава дума,
с която мисълта да изразя…
И толкова съм горда! Виж ме!
Да пренебрегна вътрешната си самотност, аз успях!
Май стигнахме до входа… да се качваме.
От цял ден ходене съм в изнемога.
Но… не ми се спи.
И цялата - в очакване…
Стаиха се площада, тротоарите.
А нощта?! Нали е наша?!
Свещникът - една свещица мига в мрака, втората…
Във стаята се носи нежен аромат.
Бутилка вино отлежава там, на масата и шоколад.
Докосвам те, ръцете ни се вплетоха,
опитвам устните - не съм ли те целувала наскоро?
А виното - да чака
и без това не разполагаме със… отварачка.
Но ще се справим някак - мисля, че ще можем.
Сега не искам да говоря… Твоя съм… аз,
в твоите ласки се разтворих, цяла…
Мълчаливи, тихи, неговорещи…
Изпълнени с очакване, потръпващо,
отдавна този миг
сме чакали - и двамата.
Не говори… Ела до мен - магия е!
Стаени в полумрака, отразени полусенки на влюбени,
под трепнещите пламъци от свещи…
Искам те!
© Нели All rights reserved.
Думите...вашите мили думи ме карат да се радвам, а и ме амбицират!
