Dec 22, 2007, 7:23 PM

Нещо повече от това...

  Poetry » Love
935 0 2
Жестока мъка те застигна,
аз те утеших.
Порив непреодолим почувства,
аз го задоволих.
Приятелка можеш да ме наречеш,
и то с гордо вдигната глава...
приятелка, но след всичко, което ти давам,
не съм ли нещо много повече от това?
Да определя една порочност
от незапомнени времена, не бих могла!
Да кажа любов е това -
би прозвучало като лъжа.
Обичам те, и ти мен така...
приятелка съм ти, но с привилегията
да бъда нещо повече от това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красинка кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...