Feb 26, 2013, 3:03 PM

Нещо старо отмина...

  Poetry » Other
610 0 3

 

Нещо старо отмина и остави следи

надълбоко у мен!

По сърцето!

Няма как...

Аз го имах и желаех преди,

в него виждах и чувствах успеха!

Ала днес загорчава от всичко това...

Прах и пепел след тази надежда!

Аз съм малка и тиха, без огромна мечта,

но по-жива сега се усещам! -

като някой, когото откриват в калта

и спасяват от страшна заблуда!

 

Нещо старо отмина!

 

Добивам крила!

 

Бог от този кошмар

ме събуди!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...