Нещо за обичта...
Това написах по случай 35-тия си рожден ден за моите родители и за моята сестра.
На майка
Мила мамо, в този ден
малко поздравче от мен
ще изгрее по небето.
То е право от сърцето.
Знам, че съм дете голямо
и забравям често мама.
Посред грижи и проблеми
все не ми достига време.
Все препускам, все забравям...
Днес, обаче, си признавам:
имам щастие и сила,
`щото ти си ме родила.
И понеже
най-умея да поетствам,
затова със стих приветствам
изгрева на този ден
и за двете ни рожден.
**************************
На татко
Нещо почвам да старея
(може и да поумнея... :) ...)
и, не щеш ли, днес реших
да ти драсна малко стих.
Знам за твойто отегчение
от поезия и рима,
но... в момент на откровение
аз се радвам, че те има.
Споко, ще съм много кратка.
(Да не ме майтапиш после ... :)...)
Просто ти си моят татко
и в сърцето си те нося.
*******************************
На кака
Има един стар роман
за едни брулени хълмове...
От теб научих за автора,
а смисъла търсих дълго...
И след много години живот
аз разбрах мисълта на Кати.
За силната връзка, за болката
и... се сетих за тебе, како.
За онази обич, здравата,
силна като скалите,
за която често забравям,
но на която все се опирам.
И... не помня как беше в романа,
но подарък днес си избирам.
Накъдето и да ме отвее вятърът,
с обич теб да намирам.
© Цвети Пеева All rights reserved.
