Несигурно
Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът
по лицата на двамата влюбени.
Сълзичка - да те придърпвам
в хралупите хубави
там в ниското
при дърветата,
където мечтата играеше глупаво
в учуденото небе.
© Йоана All rights reserved.
Това, че сте коментирали, е жест към мен и ви благодаря. А на теб, Мисана, специално благодаря за това, че усещаш така текстовете ми...
Добро утро и хубав ден на Откровенци...