Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът
по лицата на двамата влюбени.
Сълзичка - да те придърпвам
в хралупите хубави
там в ниското
при дърветата,
където мечтата играеше глупаво
в учуденото небе.
© Йоана All rights reserved.
И така, Лейди, мечки казваш Сега си представих мечтите като мечки. Мечки в небето, облачни мечки. А може би влюбените са мечки, които стъпкват мъха, т.е. мен, или пък облаците се търкалят по тревата и се опитват да се правят на хора. Не знам защо писах хралупи. Предполагам искам да се скрия някъде и да наблюдавам. Смалявам се, влизам в хралупата и съм готова. Нямам проблеми и мога да мечтая спокойно. Взимам Лирическия с мен като усещане в сърцето.
Валери, това че твоите мечти са палави, не значи че трябва да ги отъждествяваш с чуждите! Тук става въпрос за детски мечти...
Вече съзнавам, че стихът предизвиква различни асоциации, но станалото станало Добро утро и хубав ден на Откровенци...