Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът
по лицата на двамата влюбени.
Сълзичка - да те придърпвам
в хралупите хубави
там в ниското
при дърветата,
където мечтата играеше глупаво
в учуденото небе.
© Йоана Всички права запазени
И така, Лейди, мечки казваш
Валери, това че твоите мечти са палави, не значи че трябва да ги отъждествяваш с чуждите!
Вече съзнавам, че стихът предизвиква различни асоциации, но станалото станало