Oct 20, 2008, 10:10 PM

Несподелена обич

  Poetry » Love
876 0 13

Не пилей на младостта мечтите,

не изгаряй сърцето си сам,

знай, всяка несподелена обич

е изоставен в пустинята храм.

 

Не ще се чуе зов на молитви,

нито олтаря цветя ще красят,

нито химн на възторжени клетви

безмълвните устни ще промълвят.

 

Ще чезнеш самотен в тиха горест

от спомена, пронизващ душата,

че не си познал взаимна обич

как гали с радост сърцата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...