Oct 17, 2008, 12:03 AM

Несподелено

  Poetry » Love
813 0 0
 

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки в зората, да умирам,

защото сънищата ми изстиват...

а в тях си ти - красиво отражение

на моите несбъднати желания.

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки в деня, да виждам слънце,

играещо по прашни тротоари,

които спират, срещат се и тръгват...

а все безпътна да  усещам

стаената във мене обич.

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки към теб, мъгла да виждам,

вещаеща дъждът да не размине

дома ми тъмен тази вечер...

а музиката да е ленто

във сивите ми ириси разплакани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...