Oct 17, 2008, 12:03 AM

Несподелено

  Poetry » Love
817 0 0
 

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки в зората, да умирам,

защото сънищата ми изстиват...

а в тях си ти - красиво отражение

на моите несбъднати желания.

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки в деня, да виждам слънце,

играещо по прашни тротоари,

които спират, срещат се и тръгват...

а все безпътна да  усещам

стаената във мене обич.

Обичайки те, знам, че се обричам,

поглеждайки към теб, мъгла да виждам,

вещаеща дъждът да не размине

дома ми тъмен тази вечер...

а музиката да е ленто

във сивите ми ириси разплакани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...