Sep 26, 2009, 7:09 PM

Неспокоен дух

776 0 0

неспокоен беше моят дух преди
когато всичко се обърна неочаквано
тогава сигурност намерих в самотата
а рамото приятелско ми върна светлината

неспокоен моят дух е днес във дните
когато пак раздират ме съмнения
тогава само твоят поглед в утрото
ми връща вярата и устрема към бъдното

неспокоен ще е моят дух след време
когато сняг косите ще посипе
но вътре в мен едно момиче палаво
със много страст ще оцелее
~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...