Nov 11, 2023, 1:53 PM

Несправедливо е 

  Poetry » Free verse, Other
279 1 2

Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е, 
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат.
Нито ще мога стих да напиша, за да премина през теб.
Очите ми, дори и отворени, не ще срещнат твоите.
Гласът ми не ще гали пак името ти.

 

И ето ме сега – можеща, търсеща, докосваща 
с ръце, стих, поглед.
Протягам се, още веднъж и отново. Викам те.
Достигам, достигам, достигам... Разбирам. 
Вече съм спомен.
Душата ми 
се разпада на части 
преди тялото. И още съм жива.
Несправедливо е.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??