nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
11.11.2023 г., 13:53 ч.

Несправедливо е 

  Поезия » Свободен стих, Друга
147 1 2

Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е, 
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат.
Нито ще мога стих да напиша, за да премина през теб.
Очите ми, дори и отворени, не ще срещнат твоите.
Гласът ми не ще гали пак името ти.

 

И ето ме сега – можеща, търсеща, докосваща 
с ръце, стих, поглед.
Протягам се, още веднъж и отново. Викам те.
Достигам, достигам, достигам... Разбирам. 
Вече съм спомен.
Душата ми 
се разпада на части 
преди тялото. И още съм жива.
Несправедливо е.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??