Ти тръгна си тихо и тъжен!
С изгаряща обич останах.
Любов, споделена и нежна,
бе нашата орис мечтана.
Обичам те! - смело го казвам!
Любов беше нежна, красива,
през толкоз години опазена.
Нестихваща беше и силна.
Ти всичко ми даде охотно -
и вяра, и нежност, и ласки.
Подарък ни стори живота,
когато случайно ни срещна.
Ти, обич, си вярата скъпа,
която до днеска крепи ме.
До сетен дъх в мене ще кътам
красив спомен с твоето име.
30.08.2013 год.
© Елена All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
