Нестоплен ангел
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях...
С мастило и перо алъш-веришът
би стигнал до казана за боклук.
За дребни подаяния не пиша,
а едрите пропускат ме напук.
Въпрос на класа явно е поетът.
Един - придворен. Другият - голтак.
Прелита всеки своята планета,
намирайки заветния си знак.
"Post mortem" са великите... Защо ли?
С какво светът душите им гнети?
Две чаши бира! Порция пържоли!
И ето - оборотът се върти!
Клиентът плаща точната си сметка.
Наздраве за щастливия търбух!
А той - поетът - даже на салфетка,
готов е да твори в слова и дух...
И музата му няма да избяга,
дори да счупи острия графит.
Но там, в очите, капчицата влага
напомня колко малко е честит.
Че просякът от нямане си проси
и гладният - за къшей го боли!
А той, творецът, уж надежди носи
щом зов оплита сребърни стрели.
Над облаците вятърно витае.
Танцува сред лъчите на луна.
Готов от светли думи да извае
най-слънчевия образ на жена.
Накрая - през душата си съзира
нестоплен ангел с шепи звезден прах.
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах...
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
