Несвързано за любовта
Ти си толкова красива.
Две луни напомнят ми, че теб те има.
Двата вълка шепнат със злокобен вой,
eдин на друг, че са сами, намират се,
докато аз те търся, залезите спира да ги има.
Сриват се стените - както облаците
цепят се от мощни гръмотевици.
Пукнатините по тавана на света ме плашат.
Ти си толкова красива.
Две слънца ме гледат и ме карат да се мръщя.
Очилата ми са прашни, търся две самотни къщи.
Търся стръкчето папур, от блатото
на наш’та есенна любов,
горяща капка, слънчев лъч ме мрази,
пазя се с длани, ти си някъде,
продай ми твоя снимка или пък ми се покажи.
Ти си толкова красива.
Сигурен съм, че е зима. По бузите на хората
властва онзи червеникав цвят
на кожа и на скреж, въздухът раздира ме,
ти си ледена висулка, горе там,
на покрива и чакаш аз да мина долу,
за да ме прободеш, аз чакам същото.
Случайността за мен е най-могъщото...
Ти си толкова красива.
И всичко свършва, даже без да има край.
Началото ми каза, че те има и че има рай.
Но ти си там, където аз не търся, знам,
че страшничко си е да си навън,
излез от моя сън и влез в реалността,
бъди сълза от смях,
бъди перука смешна,
бъди лъжа, бъди щастлива,
емоция, но оцветена в сиво...
Ти си толкова красива…
Ти си толкова необяснима...
© Нечарм All rights reserved.
