Jul 16, 2010, 11:58 AM

Несъвместимост

  Poetry
833 2 6

Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.

Не си доволен. Приливна вълна
от мен по-лесно би се укротила.
Връхлитам с буйна радост към брега
и връщам се в морето с нова сила.

Гневиш се на внезапната искра,
запалила в очите лудост бяла,
а аз венец заплитам от цветя
и правя си от облак одеяло.

Във рамка да ме сложиш не успя,
сестра съм на орлици устремени.
Какво да сторя? Сам не пожела
да видиш в мене огнена вселена.

Е, тръгвай си. Вменявай ми вина,
наричай ме безмилостна кокетка,
а аз оставам с мойта свобода.
Любов не се затваря зад решетки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...