Не е от тия, дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.
Понякога дори е нетърпим.
Сам себе си не може да понася.
Тя - слабостта му, като лепкав дим
в кошмарен сън банално го унася.
Реалността позира на страха
и светлината тягостно се мръщи,
а окован и вързан е смеха
от Ада, настанил се вече вкъщи. ...