Mar 16, 2012, 11:07 PM

Неудобството на нищия

588 0 0

Във задния двор на  духа ми

едно дете усамотено си играеше.

То нещо си бърбореше

и върху пясъка със пръчица чертаеше.

“Ще бъда Бог за него” - казах си.
”Ще го обичам и с него заедно

играта ще играя. Така и себе си ще опозная.”

Но докато тъй мъдрувах,

това дете докрай Играта преживявало,

а аз дори не съм съзнавала...

 

В зелените ливади на духа ми

една девойка свиваше венец и пееше.

“Ще бъда нейната любов.

Ще сътворя любовни химни, серенади...

с ухание на цъфнала невинност

и дива страст, изгаряща сред клади.

Ще бъда взрив от вдъхновение,

а тя сред нежност плаваща обител.

Ще я науча в нейните селения

как да не стъпи крак на съблазнител.”

Но докато планове кроих и прекроявах,

девойката в духа ми

всичките любови на света

от мене тайно  преживяла.

И съблазнена съблазнявала,

ту плакала и ту се смяла,

сърцето си отключвала, заключвала...

Тъга боли в гърдите ми смутени, 

че бях в Играта, но не съм играла

по правилата...

 

... Седи старица и глава е свела

под златен клен на хълма на духа ми.

Самата Мъдрост тук плете дантела.

Аз още ще добавя  към нейната,

за да извая  достолепие.

Ще направлявам тая Мъдрост

да заблести във великолепие.

Да преживеем  със старицата

дългоочакваното щастие

и да изпитаме вкуса на радостта,

дори сред листопадно безпристрастие

във залеза на есента.

Но докато рових в себе си да търся

от мъдростта вдълбани коренища,

старицата по пътя ми е ръсила

и сяла мъдростта си  ненадмината,

превръщайки Играта във Игрище.

За мен остана неудобството на нищия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...