Огнено диша
лятната жега
зад онзи хълм.
Изпепелява
в черно листата
до бял салкъм.
В миг изпарява
потните кожи
в кристали сол.
И те изгризва
до невъзможност
да грабнеш гол
Златната ябълка
между листата
изпод носа
на този хищник
със гърло-огън
и лед в гласа.
И ти намяташ
гореща сянка
над потен скалп
и за водица
и нежен полъх
се би продал.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
