Пардон, мосю, но ризата Ви бяла,
съвсем надолу се е разкопчала
и всичкият мамзел на Шамони
с ветрило маха да не припаднИ.
Те цял ден обикаля край шато
и мислейки си само за едно -
гръдта космата Ваша как да зърне,
едвам се сдръжат да не ви прегърнe…
А Вие цял във Ваша красота
излизате съблечен пред врата
и те изтърват кърпичка, ветрило -
такава мор до днес съвсем не било!
Разчитам на поредната Ви воля….
Ах, съберете трупове, Ви моля!
© Лулу All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
