Пардон, мосю, но ризата Ви бяла,
съвсем надолу се е разкопчала
и всичкият мамзел на Шамони
с ветрило маха да не припаднИ.
Те цял ден обикаля край шато
и мислейки си само за едно -
гръдта космата Ваша как да зърне,
едвам се сдръжат да не ви прегърнe…
А Вие цял във Ваша красота
излизате съблечен пред врата
и те изтърват кърпичка, ветрило -
такава мор до днес съвсем не било!
Разчитам на поредната Ви воля….
Ах, съберете трупове, Ви моля!
© Лулу All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
