Невенчана любов
Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети
прз дългите тягостни нощи и дни.
Любов е, която подреждам в куплети,
та с ритъм китарен за теб да звъни.
Не в обща постеля от скука стаени,
под покрив – за брачни несгоди гнездо,
а в къща, от обич далечна градена –
до залез и камък да бъдем едно.
Любов е, с любови до днес несравнима –
без користни мисли, без тъжни очи.
Под къдрава липова сянка, любима,
с ръце във ръцете си нека мълчим.
Без тънки халки и без глупави клетви,
по-волни от вятър бездомен през май –
с тих прилив на нежност окъпан да свети
на дните ни земни неземният рай!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
